В началото на октомври 1913 година турски войски избиват край Арда 2 хиляди българи, предимно жени и деца, при опита им да преминат от Турция на територията на България. Това е само един от страшните епизоди, свързан с прокуждането на стотици хиляди българи от техните родни земи в Тракия и Мала Азия в началото на XX век.
Въпросът с изплащането на обезщетения на тракийските българи е поставен още в първите години на демокрацията у нас, но все още остава „деликатен" и малко от политиците ни имат куража да го поставят на дневен ред пред южните ни съседи.
Варненското тракийско дружество „Капитан Петко войвода" е обединило потомците на от общо 30 хиляди бежанци от Одринска Тракия, а също и 10 хиляди българи, избягали от Мала Азия, през 1903 и след това 1913 г. Техните наследници във Варненска област днес може би са десетократно повече.
Председателят на варненското тракийско дружество Румяна Вълчева заявява: Разорението на тракийските българи е една от най-болезнените страници в историята ни, която още не е осветлена от историците.
"Разорението на българите от Одринска Тракия през 1913 година по наше мнение е геноцид, при това по-ранен от този над арменците, за който толкова се говори напоследък", посочва Вълчева. „Сега се опитваме да възстановим истината за тези събития, по-жестоки от клането в Батак".
Политиката на обезбългаряване на Тракия от страна на турските власти е била последователна. От 600 хиляди наши сънародници, живели там, в края на 1913-та остават само половината, а близо 30 хиляди са избити с особена жестокост.
Денят на тракийската памет, 4 октомври, по традиция се отбелязва с национално поклонение на река Арда при град Маджарово. На 19 и 20 октомври тракийско дружество „Капитан Петко войвода" чества паметта на загиналите в турските зверства българи.
За да съхранят тракийския корен, варненските тракийци и Териториалния държавен архив започват съвместна работа за издирване, обработване и систематизиране на документи, свързани със съдбата на бежанските родове.
Излизат нови и нови документи, които в момента се превеждат от турски и се предоставят в архива, където най-сетне започва тяхното изследване, казва Румяна Вълчева.
Една от основните цели на е да се създаде автоматизирана база данни към архива, която да послужи за предявяване на законни претенции пред Турция за изплащането на обезщетение за заграбените български имоти.
Има раздвижване по проблема със законните обезщетения, защото най-сетне е започнала работа създадената още през 1992 година международна комисия към външното ни министерство, която трябва да координира работата по въпроса.
Радостно е, че за пръв път има и официална позиция на българското правителство, казват тракийците. Премиерът Сергей Станишев е заявил, че България ще търси обезщетение от Турция за заграбените имоти на предците ни.
Най-голямата надежда, че обезщетения все някога ще има идва от Европейската комисия, която специално следи решаването на проблема в докладите си за напредъка на Турция като кандидат-член на ЕС.
Това на практика задължава Турция да проведе преговори с България и да изплати необходимите обезщетения на тракийските българи. По предварителни изчисления, към днешна дата тяхната стойност се изчислява на около 15 милиарда долара.
Tags:
Share
-
▶ Reply to This